Вредите от телевизията

Защо не е добре децата да гледат телевизия? Времето прекарано пред екрана е пропиляно време за творчески игри, социалнo-емоционални взаимоотношения с други хора и движение. Сякаш сте натиснали бутон “стоп” в развитието на детето, но същевременно годините минават. Затова и първият въпрос който ще чуете от логопеда, при късно проговарящи деца, е “Гледа ли детето телевизия?” Ето и някои от вредите върху децата:

• Нарушения в социалното и емоционалното развитие – Способността за сътрудничество в игрите, социализацията с други деца се развива когато има определени стимули за това. Децата пред телевизора и смартфона изпускат тази възможност.
• Намален творчески капацитет – От праисторията на човека, децата играят навън и творят светове от пръчки, камъни, кора, листа и всичко което им е под ръка. При медийните деца, въображението им е притъпено от това да преиграват телевизионни сюжети. Единствения начин да говорим за козата, например, е да имаме мисловен образ на коза в съзнанието си. Когато детето наблюдава предопределени образи от екрана, собствените му способности за създаване на образи намаляват. Медийните деца срещат трудности да използват въображението си за решаване на проблеми, трудно им е да си представят ръковината като телефон, държат да имат играчка-телефон.
• Нарушение в езиковото развитие – Преобладаващата част от езика на медиите е накъсан и с много жаргони. За да се научи детето да се изразява с пълни, завършени мисли преди това трябва да ги чуе. Срещала съм деца по детски площадки които не говарят добре дори и след 4 години.
• Нарушение в говорното умение – Децата пред екрана не участват със собствена реч, а само с пасивно слушане. За да проговорят децата трябва да имат нужда от това, да участват със собствена реч.
• Обездвижване и физическа неактивност – От хилядолетия децата са били в движение целодневно, ходели са боси, валял ги е дъжд и сняг. Според изследване на JAMA Pediatrics, деца, прекарали по-дълго време пред телевизионния канал или в компютърни игри, се представили по-зле при проверка na координацията и моториката им. Те имат склонност към резки, “ъгловати” движения.
• Затлъстяване – Децата пред телевизора не хабят толкова енергия, колкото децата в движение. Много деца се хранят пред телевизора и загледани в предаването, не разбират кога да спрат. Като възрастни този навик продължава. Невръстни бебенца се държат насила пред телевизора или смартфона, за да си изядат храната. Реклами насърчават да се ядат нездравословни храни като картофен чипс и безалкохолни напитки, които често се превръщат в любими закуски.
• Възпрепятства изграждане на нови невронни мрежи (забавено развитие) – Децата учат чрез много-сетивни възприятия, докато телевизорът стимулира твърде много зрителната система, за сметка на другите сетивни системи. Ако децата има възможност да се движат, експериментират, изследват разнообразни предмети, те изграждат повече невронни мрежи в мозъка си.
• Притъпява се усещането за фините неща – физическите жестовете които се показват по телевизора са свръх драматизирани, да се предаде съответно внушение. По телевизора не се показват хора, които просто съзерцават падащата вода на водопада.
• Възпрепятства развитието на самостоятелност – изкуството да играеш сам се учи. Децата не отделят време и на книгите при наличие на толкова много медийни стумули.
• Превъзбуда – причинено от ярки образи и динамичната им смяна, прекомерен шум. “Мърдащите картинки“ са огромен стимул за детския мозък – 24 кадъра в секунда. Това означава 24 премигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 премигвания. Ако оставите детето да гледа половин час – 43 200 импулса.
• Засяга се моделът дразнене-реакция – Детето се сблъсква със зрителен дразнител, на който не може да реагира и няма как да протегне ръка и да взаимодейства с това, което вижда. Предаванията са и твърде забързани, за да задава въпроси.
• Агресивно поведение – Децата научат от медиите че агресията е приемлив начин за решаване на проблеми. Много от филмовите герои крещят, а езикът на тялото им издава емоционална нестабилност и склонност към конфронтация.
• Стресиране – за да се продават, филмовите продукции са пълнят с доста дразнители – прекомерен шум, липса на свързана последователност. Изписаните на лицата гняв, тревога, безразличие, липса на интерес от околните се преживяват и са силно стресови за малкото дете. Често, именно в детските анимационни канали този проблем е най-силно изявен.
• Намалена чувствителност към насилието – голяма част от насилието се открива в детски предавания, представено по бляскав начин.
• Безчувствени спрямо чуждото страдание и болка – Реакциите на героите са прибързани, гласовете силни, действията бързи.
• Страх от света наоколо – Децата възприемат насилствените действията на екрана като действителни, затова и света в който живеят им изглежда недружелюбен и пълен с беди.
• Кошмари и нарушения на съня
• „Синдрома на екранното време“ – Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на домапиновите депа.
• Зрителни нарушения – Счита се, че късогледство се поражда главно от външни фактори. Лошата светлина по време на четене, гледането на телевизия и взирането в екрана на компютъра в продължение на часове играят основна роля за възникването на проблема.
• Рисково и манипулативно поведение – Телевизионните филми и видеоигрите са пълни със съдържание, което изобразява рисково поведение (като пиене на алкохол, употреба на наркотици, пушене на цигари и секс в ранна възраст) което се възприема като забавно и вълнуващо. Рекламите стимулират свръх-консуматорското поведение, внушават, че социалното положение се оценява с цената на аксесоарите или марката кола която имате.

С написването на тази статия се цели, всеки да е запознат с възможните опасности пред екрана. Добре е да сте наясно, че детето ви, ще подражава на всичко, което вижда, включително и на случващото се в медиите.

Източниците на тази статия са взети от: