Точно изобилието, което им се дава днес, прави децата самотни и страдащи възрастни, защото нещо важно е било пропуснато да им се даде! Но това е нещо, което всеки сам открива за себе си. Това е единствената методика, която не налага нищо на никого, тя е избор.
Ако човек живее само в радост и блаженство той би дегенерирал до паразит. Защото няма такива радости и удоволствия които не биха ни втръснали.
Още от най-ранна детска възраст децата са поставени в нереални и нереалистични условия, което обуславя и тяхното неестествено развитие от детството към зрелостта.
Вместо да бъдат въвличани в живота бавно и постепенно чрез естествените човешки дейности свързани с бита – чистене, готвене, пране, майсторене, набавяне на храна чрез отглеждане или пазаруване, децата биват забавлявани от ранно детство до късна възраст.
Забавлявани или оставяни да се забавляват чрез електронни устройства. Така у детето се формира илюзорната представа, че то трябва да се забавлява, докато другите се грижат за него, работят или вършат нещо друго. Отгледани по този начин, децата нямат друг модел на поведение, освен този – да се забавляват и да търсят забавления, дори когато отдавна са преминали и прехвърлили детска възраст.
Светът, в който живеем днес е огледало, едно криво огледало, именно на този модел на незрели възрастни, които не виждат и не приемат за себе си друг модел на поведение, освен забавлението.
Нашата работа като възрастни – родители, учители, лели, чичовци, вуйчовци, стринки и всички навъртащи се около малки деца, е да се държим като възрастни, включително и с тях, за да имат добър модел за подражание, който да ги превърне в завършени личности като възрастни.
Когато смятаме, че основната ни роля като възрастни е да забавляваме децата, ние абдикираме от най-важното, което трябва да направим за тях – да ги възпитаме, за да бъдат истински хора, когато пораснат и станат възрастни.
Превръщаме ги в объркани и неосъзнати личности, търсещи помощ от психолози и психиатри, защото и на 20, и на 30, и на 40, че дори и на 50 г. и след това, вместо да са осъзнати хора, търсят някой да ги забавлява.
Днес, когато все повече и медиите, и технологиите участват във възпитателния процес чрез своите продукти, които в повечето случаи имат не възпитателна, а развращаваща роля, ролята на хората, които са около деца и работят с тях става още по-голяма и трябва да бъде осъзната, за да се спаси, доколкото е възможно мисленето на човечеството.
Всъщност децата имат уникалната способност да се забавляват и сами с всичко около тях, това е тяхно естествено състояние, докато растат. Ако не бъдат забавлявани изкуствено и преднамерено, те запазват това свое умение за дълги години напред, което след това им се отплаща под формата на здрава психика и умение да се справят сами с проблемите си като възрастни.
Люлия
