И аз като много майки, по време на майчинството ми, си гледам детето, готвя, чистя (предимно през ноща), пускам прането. Когато дъщеря ми прохождаше, беше един от най-трудните ми периоди. Като едно малко, любопитно към света човече, тя непрекъснато шава, пипа, събаря дребни предмети, а аз трябва да съм до нея, за да не се удари или да пъхне нещо, което не трябва. Секунда невнимание и може да изяде някоя случайно паднала стотинка (разказвали са ми за пластелин, тебешир, даже и ако 🙂 .
Надявах се, да наваксам с домакинската работа, докато малката спи на обяд. Е да, ама не! Тя е кърмено дете, и като много такива деца, обичат да спят с майките си, а ако стана, се събужда бързо.
Някои майки, в стрес от рутината на ежедневието и търсейки глътка спокойствие, използват екранни устройства, за гледане на невръстните си бебета.
Аз и без това нямам телевизор, реших да мина без тези “екстри”. През този период, нямах време за себе, даже да се изкъпя беше като малък оазис на спокойствието, който не траеше дълго, защото малката често ме търси с плач.
Веднъж на няколко месеца пристигаше майка ми, да ми помага. Чаках тези срещи с радост. Само че тя от врата, започва с препоръките : “Не можем ли да се стегнем, и да вкараме къщата най-накрая в ред?”, “Каква пръст била паднала на пода, защото детето си играло в пясъка навън.” , “Какво трябва да направа за еди-какво си”. В такива ситуаци, аз си “запушвам” ушите и си представям, най-накрая за подредения дом, което ще остане след майка ми.
Както се казва, трябва да си оптимист, за да оцелееш.
И когато си мислех, че живота ми, не е от най-лесните, на детската площадка, срещнах майка на близнаци. Жената беше на 40+ години, забременяла ин-витро и родила 2 деца. Дотук добре, само че тя нямаше баби, които да и помагат, нямаше и финансова възможност за детегледачка, а мъжа и беше на работа по цели дни. Тя изглеждаше претоварена, раздразнена и стресирана. Оплакваше се, че децата “ревали за нищо”, а тя едва смогвала да ги преоблече. Не ги изкарвала навън, защото било много трудно в нейния случай, но в този ден имало ремонт на съседите и нямало как. Децата бяха в количка, но вече бяха станали на възраст, готови да откриват света, стига да има кой да ги държи и да им го показва.
Много исках да и помогна, да подържа едното и дете, но в този момент се усетих, че и аз държа собственото си дете а ако взема друго, може моето да изпусна.
Тази среща ми даде много теми за размисъл. За много майки, майчинството е един от най-трудният и стресиращ период в живота им. Хората все по-често напускат родния си град, имаме все по-малко пораснали деца за да ни помагат, не познаваме съседите си и живеем в семейства с по един родител или в такива в които и двамата родители работят по цял ден. Трудностите на родителството са особено сериозни сега, защото за разлика от родителите от по-стари поколения, които преди това са отглеждали по-малки братя и сестри или са били детегледачи на съседските деца, много от нас нямат опит в отглеждането на деца.
Същевременно много младежи прекарват разточително време в нета. Възрастни хора, с много свободно време, следят със страст новини и телевизионни сериали. Пенсионери в желанието си да се грижат за някой, разхождат кучета. (не, че да гледаш куче е лошо). Бременни жени, се залежават пред телевизора, за да си пазят плода (бебето) от неволи.
Но все пак въпросът напира. Неглежирането на човешки живот от най-ранно детство, може да доведе до непоправими вреди. Какво можем да направим за тези майки в моменти, когато се нуждаят най-много от помощ?
