Когато бях ученичка, всяка ваканция прекарвах на едно планинско селце с баба и дядо. Там нямаше ток, нямаше ги удобствата на електроуредите, а в началото даже нямахме и течаща вода. Естествено, по онова време нямаше мобилни телефони а там където ги няма медиите, има повече лични контакти. Хората разговарят повече, чувстват се по-близки и си помагат.
Дните ми се нижеха предимно в работа. Аз и братовчедите помагахме с домакинството – пране, миене на чинии, биене на масло, сеитба, бране на реколтата, носене на вода, копаене и др. Един от прекрасните ритуали е, че всички се хранихме заедно на софра. А това сплотява.
Вечерно време се събирахме децата от селцето и докато се стъмни играехме на игри, разговаряхме дълго седнали на дървени самоделни пейки, носеше се смях и закачки. Там получих и първата си покана да стана приятелка на еди-кой-си, а това беше голямо събитие за мен. 💖
Едно от любимите ми занимания беше да паса козите, които бяха 5-6 на брой. Толкова е приятно да си почиваш на някоя ливада, докато чакаш животните да се нахранят. Чист въздух, река, аромат на билки и трева, а аз седнала на тревата си нося по някоя книга. Сякаш времето спира, няма го забързаното ежедневие, спазването на срокове, изчезнал е стреса. Сега като видя овчар и се сещам за моите детски години и знаете ли, малко му завиждам за спокойната поляна, на която работи.
Спомням си, че от баба научих толкова много. За баба ми, която е родена и живяла на балкана, където има много работа заради едната прехрана, е нормално децата да помагат отрано. Научи ме на труд, усърдие и добродетели. Радвам се, че имах възможността да се грижа за различни животни и растения, да се докосна до нелекия живот на хората от селцето, да събирам и суша билки, да бъркам мляко, да правя сирене и домашен сапун.
Същевременно, когато се връщам мислено назад и ми е тъжно. Мъчно ми е, че и моите деца си нямат едно такова планинско селце, без технологии, но с възрастни, готови, да отделят време за внуците си. Време за разговори, да ги учат на ежедневните дейности от живота в спокойна и чиста среда. Защото с навлизането на технологиите, сегашните градски баби и дядовци, не са като предишните поколения. Много възрастни хора, предпочитат лекия живот пред екрана и развлечението пред компютъра. удобството на готовата храна, вместо домашно направеното. Да намериш баба и дядо, които все още живеят на село, гледат животни и сеят градината си е цяло богатство. Богатство най-вече за внуците. Удовлетворението да създаваш неща със собствените си ръце, да си близо до природата и да и се радваш е незабравимо преживяване.
