Едно приятелско семейство има син на 16 год., който се хвали, че е в челните места на класациите в някоя си компютърна игра. Вече във ваканция, момчето беше решило да подобри още уменията си в така желаната онлайн игра. При разговори с майката, тя споделя че сина и отделя много от времето си, за това “хоби”.
Попитах я, а какво прави през останалото време? Оказа се, че няма останало време. Не желаел да ходи на спорт сам, а и всичките му приятели играели в нета. Последно време, даже забравял да пие вода, затова приятелката ми, му носела бутилка на бюрото, да не се обезводни. Естествено притеснената майка, му поднасяше и разнообразна храна в стаята. По думите й, ако не го прави, ще се храни само с хамбургери и кола. Тази “звезда” във виртуалното пространство, разчита на родителите си, за да му чистят стаята, да пазаруват, готвят и изхвърлят боклука.
След още няколко въпроса, майката рухна. Детето не желаело да помага, под най-различни претексти – бил тежък боклука, не го бил напълнил той, мръсните чиниите били много гнусни, за да ги докосва. Според младежът и работа не можел да си намери, защото бил непълнолетен и никой работодател не би го наел.
Приятелката ми се опитала да му спре интернета но младежът с една глава над майка си, се разстроил много. Викал, тряскал врати а след няколко тежки реплики, заплашил със самоубиство. Да, защото спорът с тийнейджър е доста по-различен от спора с малко дете, което по презумция мисли, че възрастните са прави. Тежко е детето ти да стане на 16 години и вместо да виждаш живота в очите му, той просто да не излиза от нета.
Невидими за обществото, сами в своите стаички, много тийнейджъри са така. Оставени от малки пред игрите, мозъците им са пренаситени с допамин и не усещат удоволствие от ежедневните дейности. Отдавна вече не виждат красотата в простичките неща. Социални мрежи ръководят действията им и това което ще харесат утре. Много тийнейджъри са заменили и книгите с технологиите. Прочетените книги от много деца, могат да се преброят на пръстите на ръцете им.
Затова нека се замислим преди да подарим плейстейшън на нашият син. Дали наистина детето ни има нужда от тези игри? Каква стойност дават те за децата ни?
Повечето игри изобилстват с агресия. В много страни зачестяха случаите с насилие причинено от деца. Защото днес думите ви имат значение, но идва пубертета, а с него и желанието за самостоятелност. А това може да е и вашата история утре.
